БЕЗСМЪРТИЕ

БЕЗСМЪРТИЕ

Досега често съм си мислил
за безсмъртието...
и напоследък
почти съм убеден,
че няма смисъл във това
да си безсмъртен.
( по-добре да си без данъци )
Лично на мен
вечността ще ми писне,
защото всичко
рано или късно ми писва...
Например: 20 години пуших,
като влажна есенна шума,
но ми писна
и спрях цигарите!
повече от 25 години
правих секс, като мартенски заек,
но и това ми писна...
и спрях и секса.
И дори сега
не мога да се сетя нещо,
което бих правил вечно...
Ако правиш нещо
дълго време,
да кажем 50 - 100 години
то ще се превърне в рутина,
а ти ще станеш руина
и ще се срутиш,
единственото което ще те държи
ще е само гравитацията,
но и за нея не гарантирам....
Или бих могъл
да обикалям света,
но и него бих пребродил
целия
за не повече от 70 години.
За още 120 години ще изчета
всички книги,
за 60 години ще изгледам
всички филми...
и всичко ще ми писне...
а за някякви си 300 години
бих научил всичко,
а кой ще носи
толкоз болка после...
породена от голямото познание?
А за още 1000 години бих
изживал поне 40 пъти
Любовта...
но бих забравил напълно
оная истинската,
първата или втората...
или третата...
Не!
Не искам да съм безсмъртен.
Единственото хубаво,
което се сещам,
е че ще надживея
стотината врагове,
които съм натрупал...
Затова
няма смисъл от безсмъртие!
Не, не искам да съм безсмъртен!
Но виж,
бих искал да бъда като
бъчвообразен стъкловиден сюнгер,
защото той живее
само 10 000 години...
а на мен
ще са ми напълно достатъчни
за да ги запълня всичките
със скука.


12.03.2010 г.