На всеки човек му е нужно
съвсем малко,
ей толкова:
доближавам палец и показалец
на два милиметра един от друг...
за да добиете представа.
Един иска супа,
друг –добра дума...,
а аз нови джанти!
И след като всеки
си получи това, „малкото”,
нищо не спира,
нищо не се променя...
Всеки продължава
да иска съвсем малко,
ей толкова:
доближавам палец и показалец
на два милиметра един от друг...
да не би да не сте разбрали.
Един иска топла супа,
друг – да го възхваляват...,
а аз, шаси и червени ламарини!
И после отново
всичко е същото,
всеки човек продължава
да иска съвсем малко,
ей толкова: знаете колко,
да не показвам...
Един иска ресторант за супи,
друг –да има култ към личността му...,
а аз, двигател с 300 коня,
плюс още един и на предната броня!
На всеки човек му е нужно
съвсем, съвсем малко,
ей толкова малко...
колкото две милионни от километъра...
и няма тук никаква грешка
мит е алчността човешка!
08.01.2010 г.
08.01.2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар